Много преди самият термин „пандемия“ да навлезе в нашето полезрение се питах един въпрос: Какво ако?
Какво ако забравя за технологията за ден или за два?
Какво ако изключа телефона си?
Какво ако не използвам Фейсбук, Линкедин, Инстаграм, Гугъл или някое от регуларния пакет софтуер, който изгрява всеки ден от моя десктоп?
Нищо…
Нищо няма да се промени. Не и за мен и моя свят на комуникация. Най-доброто, което мога да постигна е да избягам и отдъхна от цялото това дигитално неравновесие и хаос.
Но какво ако никога се бях докосвал и запознавал с този цифров свят?
Какво ако незнаех какво са Гугъл или Йаху? Какъв е този странен звук (мелодия), който идва от моя модем и от „бисквитеното чудовище“, наречено флопи, в далечната 1995!?
Какво е общото между Кърк, Спок и … Моторола?
Или защо Супер Марио гони….. гъби !?? 😉 (Чакай…! Какво !??)
Да, животът щеше да е друг.
Никой незнае дали щеше да е по-добър или по-лош, но със сигурност знам, че дори в момента, в тази дигитална реалност, преплела се с истинския живот, където се зариваме от електронни отпадъци, които само до преди няколко месеца сме наричали свои вещи има деца и хора, които никога не са се докосвали до нея.
Много от нас приемат всичко това за даденост, особено по-младото поколение, което има апликация за всичко от здравословно хранене, готвене, чистене до нови форми на обучение и работа.
Някъде там, в България, все още има безброй деца, които нямат представа от това какво е компютър, а още по-малко имат възможността да учат дистанционно. Семействата им са в затруднение да изкарват достатъчно средтсва и за най-основните им потребности.
Някъде там има деца с неоткрит потенциал, непробудени фантазия и въображение.
Ние искаме да пробудим тези деца. И докато нашите правителства и НПО-та са загрижени това да бъдем „здрави“ и всичко останало, ние решихме, че можем да бъдем полезни, особено сега.
Заедно със създателя на БОХО, вече няколко месеца работим на пълни обороти и създадохме наш модел на т.нар. „Българска Коледа“, която всъщност настъпва всеки ден и веднъж в семицата някое дете получава своя „нов“ лаптоп.
Взимаме стари компютри и лаптопи и ги реновираме. Добавяме SSD, почистваме ги, нови термални материали, повече памет, нов дисплей, нов тракпад… Тук процесор, там видео, на друго място повече РАМ и машинката е готова за новия си собственик.
Не е само това…
Наш приятел ни преотстъпва и 120 гига учебни материали, специално подбрани за деца от 7 до 14 години. Всичко събрано от родната и световна история и литература, биология, физика, химия, математика, искуство и технологии. Това е събрано и поднесено в прекрасни анимирани и илюстровани платформи и модули, изключително подходящи за деца и по-големи.
Всичко, което е необходимо за един блястящ старт, тласък към съвременния живот. Необходимите познания и много повече.
Включително добавяме и всякакъв софтуер, който би се използвал в дистанционно обучение и работа. Разбира се спираме се на freeware и shareware версии.
За да не кажа винаги, то в повечето случай ние купуваме тези компютри, модули и части за тях. Отделяме от нашите лични, макар и не много, ресурси за да зарадваме някого. Надявайки се, че сме успели да отворим, ако не всички, то повечето от здраво залостените врати пред него и сме дали нова светлина, пътека, ориентир.
И ако някъде там, в твоето мазе, в ъгъла на стаята или дори в склада лежат добре забравени, но все още изпълнени с надежда за „нов живот“ лаптопи или просто парчета от съвременната технологична история, то бихте могли да се присъедините към нас по пътя на Щастието.
Или „Какво ако?“ направя едно дете щастливо.
Знанието е сила, бъдеще и светлина. В този смисъл това е нашето щастие.
Всичко това сглабяме и правим след работно време и когато можем, в нашия „офис“-гараж, който взехме за целта. И някой ден минаваме покрай Бъкстон и чуете двама луди да се смеят и разговарят на висок глас под звуците на Металика, Дио или някакъв фънки джаз – това сме ние.
Чувствайте се поканени да кажете „Привет!“
Всеки компонент, които събира прах и е останал без предназначение би бил полезен за нашата кауза.
Започнахме и изграждането на база данни за децата и семействата в най-голяма нужда и съответното им приоритизиране. Това се случва бавно, но сигурно и с постоянни темпове.
Казвам се Блажо Николов, някога ко-водещ на едно от първите ни компютърни предавания „Микрофон и Мишка“. Идеята ни беше да запознаваме все по-вече хора със съвременните технологии.
Днес нищо не е по-различно и продължаваме да правим това, но в друга форма.
А моят приятел и основният идеолог на това е Боян от https://huts.bg/.
Ако искате да разберете повече или да се присъедините към нас – пишете ни!